Новини

СЕДМИЦА НА ЧЕТЕНЕТО ИЛИ ЗАЩО ДА УВАЖАВАМЕ СТАРИТЕ ХОРА

Изминалата седмица беше обявена за Седмица на четенето. При нас в Монтесори четенето е на особена почит. Отбелязахме седмицата с различни дейности. Но една от тях излезе от рамките на темата. Посещението ни в дома за стари хора „Цвета и Анка Върбанови”. Четохме заедно, разказвахме приказки, пяхме... и си спомнихме тази приказка! Прочетете я!

Старите хора ....Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. - Каква полза от тях - казал той, - нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях. Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само един старец - баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го укрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой. Жестокият цар имал луд чер кон: ритал, хапел, скачал, хвърлял ездачите. Никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В столицата живеела една лукава знахарка. Царят заповядал да я повикат в двореца и почнал да я разпитва как може да укроти лудия кон. - Как ли? - отговорила знахарката. - Заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане кротък като овчица. Царят се почесал по тила и повикал болярите си. - Хей, боляри - викнал им той, - слушайте какво ще ви заповядам! Още утре да ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца без пясъчно въже, главите ви ще взема! Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало наум как може да се усуче въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Като се прибрал вкъщи омърлушен, старецът го попитал: - Защо си кахърен синко? Боляринът му разправил какво иска царят. - Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре, като идете в двореца и царят рече: " Къде е въжето?" - ти му отговори: "Царю, готови сме да усучем въже от пясък, но не знаем какво трябва да бъде - дебело, тънко, жълто или червено, дай ни по-напред мостра." На другия ден, като чул умния отговор, царят преклонил глава и казал: - Прави сте, трябва да ви дам мостра, но няма откъде да я взема. И царят простил живота на всички. Същото лято настанала голяма суша. Всичко живо изгоряло - и трева, и плод. Пресъхнали реките и кладенците. Житниците се опразнили. Не останало жито дори за семе. Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак болярите и им заповядал: - Каквото щете правете и струвайте, но утре , като дойдете, искам да ми кажете откъде да намерим жито за посев, инак главите ви ще взема. Тръгнали си болярите сломени - не е лесна работа да се намери жито. Скритият старец видял, че синът му се връща и този път омърлушен, и попитал какво се е случило. - Сега, тате - рекъл боляринът, - и ти не можеш ми помогна. - Защо? - Защото царят иска семе за посев, а никъде в страната няма жито. - Не бой се, синко. Утре, когато се явите пред царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всички мравуняци на царството. В мравуняците има много жито, събирано зрънце по зрънце от мравките. И наистина, щом селяните излезли по кърищата и разкопали мравуняците - намерили във всеки мравуняк по една торбичка едро зърно. Царят останал много учуден от находището и се обърнал към болярина, дето криел баща си. Попитал го: - Кажи ми, кой ти даде този мъдър съвет? - Не смея да кажа, господарю, защото ще ме погубиш. - Няма косъм да падне от главата ти, кажи! Тогава боляринът признал, че е укрил баща си и той го е научил какво да каже за пясъчното въже и де има скрито жито. Скоро излязъл нов закон: никой да не закача старите хора, а когато вървят по улиците - всеки да им сторва път.

Назад